|
През
есента на 1981 година, Емил Димитров и групата му „Синьо-белите” са
на турне в Северна България. След концерта
в гр. Бяла Слатина, вечерят в ресторант „Скът”, в който свири група
„Смарагд”. Неотдавна завърналият се от чужбина Тодор Върбанов,
или както всички го наричат Върбан, е бас-китарист и вокал в
групата. С неговите три октави и пет тона глас, с нестандартния си
за онова време вид, той впечатлява
Емил и същата вечер бива поканен
за основен
вокалист и бас-китарист. По-късно Емил казва: „Върбанчо е един
романтичен тенор с невероятна дикция.”
Мечтата на Върбан е голямата сцена и той приема без да се колебае.
Следват репетиции и подготовка за следващото турне, което
е първо
за Върбан. За него Върбан разказва :
„Когато Емил Димитров ме покани за основен
вокалист и бас-китарист на „Синьо-белите” в края на 1981 година, бях
много щастлив. Най-после една от мечтите ми се осъществи и застанах
на голямата сцена с най-големия!
Преди
да тръгнем, около три седмици репетирахме усилено в Дома на
транспортния работник в кв.”Емил Марков” в София. Турнето беше
страхотно и мисля, че добре си вършех работата. Понякога правехме по
осем концерта на ден. От 10 часа, като се облечем с белите костюми и
синьо-белите шалчета, та до единайсет вечерта. Изкарвахме добри
пари, но в края на турнето ми се случи нещо, което никога няма да
забравя.
Докато
свирехме „Спири Гонзалез”, на сцената се появиха трима „травестити”
- гримирани, с перуки, на токчета и прочее...
Те
танцуваха около всички музиканти, но най-вече около мен. Всички се
смееха: Емил, групата, публиката. Само аз бях доста сериозен, защото
се досетих, че това са нашите техници, дегизирани като „травестити”.
Не престанах да свиря. Концертът свърши с невероятни бисове. Когато
се прибрахме в гримьорната попитах: „Какво става?”. Васил Андреев
/импресариото на Емил/ се тресеше от смях и ми каза: „Е, Върбане,
щом на това неочаквано шоу продължи да свириш - оставаш в групата!”
Впоследствие разбрах, че с всеки нов музикант са си правили по някой
майтап, провокирайки го да се смути и спре да свири.”
През април 1982г.
Емил Димитров и „Синьо-белите” са на турне в
Ливан. Турнето има небивал успех, а Върбан получава
индивидуална покана за участие като певец в международна програма.
Въпреки примамливата оферта, той се връща в България, убеден,
че ще прави рокендрол.
Записват албума на Емил Димитров „Само един живот”.
Следват турнета в страната и чужбина,
но това не му е достатъчно.
В края на 1982г. напуска „Синьо-белите”. Запазват с
Емил приятелски отношения до края на
живота му.
Емил дори му позволява да включи в албума си
“Още
те обичам” две
негови песни - „Акордеон” и
„Между две
целувки” с нов аранжимент.
|
